Проф. д-р Г. Павлов влиза в историята на България преди всичко с дейността си в сферата на ветеринарната медицина. През 1923г. е предложен от дружеството на ветеринарите да стане началник на ветеринарните отделения при Министерство на земеделието. Най-активна научна и професионална дейност Г. Павлов развива в периода 1923-1935 г. Според него научната ветеринарна медицина трябва да навлезе в българските села с безплатно лечение за ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните.

Неговата идея е била да се премахнат частните кланици и да се изгради материална база за хигиенно добиване и преработка на месата. За да се осигурят финансови средства, Г. Павлов прибягва до създаване на обществени фондове-т.нар. епизодии. Той си спечелва световна известност и признателност чрез осъществяването на невиждано за целия свят строителство на научно-изследователски институти, държавни ветеринарни лечебници, кланици, хали, пазари за животни, карантинни обори и др.

Проф. д-р Г. Павлов получава прозвището “бащата” поради отзивчивостта му към студентите,на които преподава.Той умира на 31 юли 1945г.и е погребан в парка на Висшия ветеринарно-медицински институт, където му е издигнат бюст-паметник.